Сигурно и вие познавате поне един такъв човек в офиса. А може би, докато четете тези редове, припознавате собственото си ежедневие.

Това са хората, които изглеждат толкова отдадени на работата, че сякаш лягат и стават с нея. Те не си позволяват грешки, винаги са онлайн, отговарят на имейли късно вечер и обикновено са сочени за пример от мениджмънта. Те движат проектите напред, изпреварват крайните срокове и на тях винаги може да се разчита.

В корпоративния свят това поведение се цени високо. Наричат го „висока мотивация“ или „свръхотдаденост“. Но зад този перфектен перфекционизъм често се крие нещо друго – така наречената високофункционална тревожност.

Какво се крие зад маската на продуктивния работохолик?

Много пъти в практиката си на психолог съм се замисляла дали този начин на работа наистина извира от чиста амбиция. Истината е, че това поведение прилича много повече на страх. Това е страх да не сгрешиш, да не разочароваш някого или да не се окажеш заменим в очите на другите.

При състоянието, известно като високофункционална тревожност, вътрешното безпокойство не ни парализира. Напротив – то ни задвижва на бързи обороти. Тревожността се превръща в гориво за постоянна продуктивност. Бизнесът обожава това гориво, защото то носи бързи резултати, но цената за личното здраве на служителя в дългосрочен план е огромна.

Капанът на постоянния контрол и липсата на почивка

В такива обстоятелства обаче, как си почива умът? Краткият отговор е: никакъв начин.

Когато вашата високофункционална тревожност диктува темпото, вие влизате в режим на хипербдителност. Започвате да обмисляте всеки детайл твърде напред във времето. Поемате чужди задачи, защото вярвате, че само така държите контрола над ситуацията и ще предотвратите евентуален провал.

Накрая идва и най-опасният капан – отлагането на почивката. В момента, в който спрете, се появява силна вина, че не сте продуктивни. Умът ви казва, че почивката е „губене на време“, което засилва стреса още повече.

Как тялото ни сигнализира за проблема?

Тъй като умът отказва да спре, тялото започва да изпраща своите сигнали. Хората, които изпитват високофункционална тревожност, често пренебрегват физическите симптоми, докато те не станат твърде силни, за да бъдат игнорирани. Ето кои са най-честите знаци:

• Проблеми със съня: Трудно заспиване поради препускащи мисли за утрешния ден или събуждане в ранните часове.
• Мускулно напрежение: Постоянно стиснати челюсти, болки във врата, раменете и гърба.
• Стомашен дискомфорт: Нервен стомах, киселини или усещане за „топка“ в коремната област.
• Невъзможност за отпускане: Дори по време на ваканция тялото стои „нащрек“, сякаш всеки момент ще се случи нещо спешно.

Когато хроничният стрес води до бърнаут

Това състояние може да продължи с месеци, дори с години. Работата си върви, но цената я плащате вие с цялата умора, която се натрупва в клетките ви. Накрая дори уикендът вече не е достатъчен, за да си върнете силите. Появяват се апатия, цинизъм към задълженията и пълно емоционално изтощение, които са силни сигнали за задаващ се бърнаут.

Когато работя с хора в подобна ситуация, ние не търсим нови техники за организация на времето. Тези хора вече са майстори на графиците. Нашата цел е да разберем защо тялото и умът не могат да се отпуснат и как да върнем изгубеното спокойствие обратно в ежедневието.

3 първи стъпки към излизане от омагьосания кръг

Ако припознавате себе си в този профил, промяната не означава да спрете да бъдете успешни. Тя означава да промените вътрешния си двигател. Ето откъде можете да започнете:

1. Забележете вината: Следващия път, когато седнете да си поемете дъх и усетите вина, че “нищо не правите”, просто я отбележете. Кажете си: “Това е моята тревожност, която се опитва да ме задвижи. Аз имам право на тази пауза.”
2. Поставете ясни граници на работния ден: Изключете известията на телефона след определен час. Светът няма да спре да се върти, ако отговорите на имейла утре сутрин.
3. Предефинирайте контрола: Приемете, че не можете да предвидите и предотвратите всеки възможен проблем. Понякога нещата просто се случват, и вие имате капацитета да се справите с тях в момента на появата им.

Заключение: Как да върнем баланса?

Успехът в кариерата не трябва да изисква заложник, особено когато този заложник е вашето психично и физическо здраве. Натрупаната високофункционална тревожност може да бъде овладяна, стига да си позволите да забавите темпото и да потърсите подкрепа.

Любопитно ми е как изглежда това през вашите очи? Случвало ли ви се е да усетите, че именно безпокойството ви държи толкова продуктивни?

Като онлайн психолог с опит в състоянията на бърнаут, мога да ви помогна да си върнете баланса. Ако имате нужда да споделите своята история или търсите начин да излезете от този омагьосан кръг, свържете се с мен за лична консултация.

Нека извървим заедно пътя към спокойствието.