Емоциите са естествен и спонтанен израз на нашите чувства. Палитрата от емоции е голяма, но е важно да уточним, че те не се делят на “лоши” и “добри”. Всички емоции са важни защото те позволяват хармоничната връзка между нашия ум и нашето тяло.

Продължителността на една емоция е кратка. Когато и позволим да премине през нас, когато я преживеем, ние я “пускаме” и тя спира да ни контролира. Колкото повече я игнорираме и потискаме, толкова повече я задържаме в себе си и това на свой ред възпрепятства други емоции да се изразят. Тоест тук максимата : “Стискай зъби и ще мине” не е ефективна.

Ако систематично не обръщаме внимание на емоциите си, ние постепенно спираме да усещаме и да разбираме собствените си потребности. Възниква конфликт между това, което искаме (мислите, които се контролират от ума), и това, от което имаме нужда (което се усеща чисто физиологично в тялото ни). Това има като последствие значителното намаляване на способността ни да реагираме адекватно в стресови ситуации, когато такива се появят.

От друга страна, когато заглушаваме емоциите си, тялото ни ги превъръща в симптоми – това е същността на психосоматиката. Потиснатият гняв може да стане стягане в гърдите, непризнатият страх – постоянна тревожност, а неизказаната тъга – тежест в тялото или хронична умора. Когато психиката не получава пространство да изрази преживяното, тялото започва да „говори“ вместо нея. Психосоматичните реакции не са слабост, а сигнал. Покана да видим по-ясно какво се случва вътре в нас. И най-важното – когато се научим да разпознаваме емоциите, да ги приемаме и да им даваме място, тялото постепенно спира да носи тежестта им само.

Способността да останем насаме със себе си и с емоцията, е способност да се вслушаме в своя вътрешен компас. Тя ни дава място и пространство да си зададем въпроса “От какво имам нужда сега?” По този начин можем значително да намалим напрежението, измествайки фокуса от интензивността на преживяваната емоция към вътрешния мир, и насочвайки вниманието ни към търсене на отговори.

А ето кои са и десетте неща, които казвам на клиентите си относно емоциите:

1. Емоциите са информация, а не опасност. Те ви казват нещо, което е важно за вас.

2. Целта на емоционалната регулация не е да се отървете от чувствата си, а да ги усетите, назовете и да им обърнете внимание.

3. Повечето от вашите емоции принадлежат на детето във вас – това е онази част, която първо чувства, а след това мисли.

4. Няма лоши емоции. Дори неудобните (гняв, страх, тъга) имат своята цел.

5. Научете се да разбирате смисъла на вашите емоции, например: Гневът може да казва: “Имам нужда от уважение”; Страхът: “Имам нужда от сигурност”; Тъгата: “Имам нужда от утеха”

6. Ако избягвате емоциите си, това няма да ги накара да изчезнат, само ще ги направи по-силни и по-шумни.

7. Да почувствате и преживеете емоциите си не е признак на слабост, а на сила и себепознание.

8. Не е необходимо да влизате в обяснителен режим относно емоциите си, за да докажете, че са важни и валидни.

9. Емоциите не са врагове, с които да се сражавате. Те носят ценни послания към самите вас.

10. Грижата за себе си е и това : да дадете място и глас на емоциите си и да разберете какво ви казват.