Как са обвързани понятията за перфекционизъм и контрол?

В един момент перфекционизъм и контрол спират да бъдат само вътрешно усещане.

В работата те започват да се забелязват чрез начина, по който вършим задачите, и по който се държим с другите.

„По-добре аз да го направя.“

„Ще отнеме повече време да обяснявам.“

„Искам да съм сигурен, че е направено както трябва.“

Постепенно това се превръща в навик:

• поемане на повече, отколкото е нужно;
• трудно, дори невъзможно делегиране;
• връщане за проверка или преработка на вече свършена работа;
• напрежение, когато някой действа по различен начин.

На пръв поглед това може да изглежда като висока ангажираност, внимание към детайла, както обичаме да казваме клиширано.

Но вътрешно това поведение често носи усещане, че не можеш да си позволиш да „пуснеш“.

Цената обикновено не се вижда веднага.

Натоварването се натрупва, задачите се задържат при един човек, а доверието в процеса и в другите остава ограничено.

Това е моментът, в който високият стандарт започва да работи срещу нас, вместо да ни помага.

Кратък извод:

Когато стандартът премине в контрол, това не води до повишена ефективност. Резултатът е, че тежестта се концентрира и започва да ни вреди.

А в следващата статия ще говорим повече за делегирането.